T-34

(1940 - 1958)

T-34 бил съветски среден танк произвеждан от 1940 до 1958. Той е познат като най-добрият танк, произведен в СССР по времето на Втората световна война и въпреки, че неговата броня и огнева мощ били по-малки от тези на танковете в късния етап на войната, той е считан за най-ефективният танк на войната. Първият произведен танк Т-34 бил сглобен в заводът на KhPZ в Харков, по-късно станал основният боен танк на Червената армия по времето на Втората световна война, и след края на войната бил продаван на много страни. Т-34 бил най-много произвежданият танк през войната, и втори най-много произвеждан танк на всички времена, след неговият наследник Т-54/55. През 1996 Т-34 все още е на служба в 27 държави.

Танкът Т-34 бил развит от танковете БТ, и бил предназначен да замени БТ-5 и БТ-7, и Т-26. При представянето му той бил танкът с най-добър баланс на огнева мощ, мобилност и защита, въпреки, че в началото на войната неговата бойна ефективност страдала от неергономичните места на екипажа, само малък брой машини разполагали с радио. Куполът бил предназначен за двама души - командир на танка и стрелец, командирът изпълнявал ролята и на зареждач - това разпределение на екипажа било разпространено при повечето съветски танкове, този тип разпределение се оказало по-слабо от разпределението на 3 човека от екипажа в купола (командир, стрелец и зареждач).

Дизайнът и конструкцията на танка били дълго време подобрявани по времето на войната, за да се увеличи ефективността на машината и да се намалят разходите за нейното произвеждане, което позволявало все повече Т-34 да бъдат разгърнати в бой. В началото на 1944 била предствена подобрената версия на танка - Т-34-85, с мощното 85 мм оръдие и купол за трима човека от екипажа. До края на войната през 1945, многостранният и евтин Т-34 заменил много леки и тежки танкове в служба, и бил произвеждан в най-много заводи в СССР.

През 1939 най-многобройните съветски танкове били леките танкове Т-26 и танковете от серията БТ.

През 1937 Червената армия назначила инженера Михаил Кошкин да води нов екип за сглобяването на заменител на БТ танковете в Харковският Коминтернски Локомотивен Завод (KhPZ) в Харков. Прототипът на танка, означен под названието А-20 имал 20 мм броня и 45 мм оръдие и новият тип двигател, V-2, който използвал по-малко запалимо дизелово гориво от V12. Веригата можела по сходен начин както и при танковете БТ да се замени с гуми на някои от колелата, което позволявало на танка да достигне скорост от 85 км/ч на пътища, но не давала предимство по време на бой. До тогава инженерите смятали тази функция за загуба на място и ненужно увеличаване на теглото на танка. А-20 също така взаимствало и най-новите проучвания за наклонената броня - неговата наклонена броня имала по-голям шанс да отблъсне противотанков снаряд отколкото перпендикулярната.

Кошкин убедил лидерът на СССР Йосиф Сталин да му позволи да сглоби втори прототип, по-тежко брониран "универсален танк", който би могъл да замени освен танковете БТ, и пехотните танкове Т-26. Вторият прототип на Кошкин се казвал А-32, по неховата 32 мм предна броня. Също така имал 76,2 мм оръдие и V-2 двигател. И двата прототипа били изпитани в полеви условия в Кубинка през 1939, там по-тежкият А-32 доказал, че е мобилен колкото А-20. По-тежка версия на А-32 с 45 мм предна броня и по-широки вериги бил одобрен за производство под названието Т-34. Кошкин избрал името по годината 1934, когато той започнал да формулира идеите си за нови танкове, и като напомняне за степента на разширяването на бронираните войски и назначението на Серго Ордхоникидзе за глава на танковото производство.

Екипът на Кошкин сглобил два прототипа на Т-34 през януари 1940. През април и май те били прекарани на растояние 2000 км от Харков до Москва на собствен ход, като демонстрация на лидерите на Кремлин, към линията Манерхейм във Финландия и после обратно до Харков през Минск и Киев. Някои проблеми при управлението на танка били намерени и след това поправени. Съпротивата от военното командване и опасението за високата производствена цена на танка били прескочени заради слабото представяне на съветските танкове във Финландия и ефективността на германския Блитцкриг във Франция, и така през септември 1940 били произведени първите танкове, напълно заменящи производството на Т-26, БТ и Т-28 в KhPZ. Кошкин умира от пневмония на края на септември (изтощен от управлението на машините от Харков до Москва), и производството на Т-34 било поето от Александър Морзов, изработил колесната система на танка.

Танкът имал наклонена броня и релативно мощен двигател, с широки вериги. Крайната версия на машината била екипирана с 76,2 мм оръдие, затова често била наричана Т-34/76 (Под това означение най-вече при германците). През 1944 започнала да се произвежда втората голяма версия на танка, Т-34-85 (или Т-34/85), който имал по-голям купол и по-голямото 85 мм оръдие.

Оригиналният модел на Т-34 от 1940 година имал късо оръдие тип L-11, под което се намирал механизмът за изхвърляне на гилзата.

Т-34 представял нови изпитания пред съветската индустрия. Танкът имал по-дебела броня от всеки друг среден танк произведен до тогава, и компонентите му се произвеждали в няколко фабрики - Харковският дизелов завод номер 75 сглобявал двигателят V-2, Ленинградският Кировски завод сглобявал оригиналното L-11 оръдие, и Динамо заводът в Москва произвеждал електрическите компоненти. Танковете били сглобявани в Харковският локомотивен завод номер 183, в началото на 1941 и в Сталинградският тракторен завод, от юли, кратко след германската инвазия, били сглобявани и в Красное Сормово завод номер 112 в Горки. Само командирите на ротите били в танк с радио, което било скъпо и произвеждано в малки бройки. Оръдието L-11 не оправдало очакванията, затова инженерната група на Грабин в завод номер 92 в Горки сложил на танка по-мощното оръдие тип F-34, 76,2 мм. Нито един от бюрократите не позволил производството му, но въпреки това Горки започнал да го произвежда в Харковския локомотивен завод. Официалното разрешение дошло от сталинисткият комитет по защитата на държавата след като оръдието се доказало в бой.

Политическият натиск от конзервативните елементи в армията насочвал към разпределяне на ресурсите в производството на по-старите Т-26 и БТ танкове, или за спиране на производството на Т-34, за завършване на по-съвършенният дизайн Т-34М. Този политически натиск бил насочен и срещу конструкторите на танковете КВ-1 и ИС-2, които се съревновавали с Т-34. Изненадващата атака на Германия на 22 юни 1941 накарала Съветския съюз да замрази по-нататъчното развитие и ресурсите да бъдат прехвърлени в пълното производство на танкове.

Бързото настъпление на германската армия накарала танковите заводи да се евакуират в Урал, действие, което било извършено с невероятна бързина, с която били транспортирани огромни количества ресурси. KhPZ бил преместен около Джерджинския уралски завод за вагони в Нижни Тагил, преименуван на Сталински Уралски танков завод номер 183. Кировският завод бил евакуиран седмица преди обсадата на Ленинград, и преместен заедно с Харковския дизелов завод в Сталинският тракторен завод в Челябинск, скоро след това преименуван на Танкоград (Градът на танковете). Ворошиловският танков завод номер 174 бил преместен от Ленинград под "Уралски завод" в новия Завод номер 174 в Омск. Ордзоникидзешкият Уралски завод за тежки машинни чаркове в Свердловск абсорбирал няколко по-малки завода. Докато тези заводи били премествани с рекордна скорост, индустриалният комплекс, заобикалящ Сталинградския тракторен завод произвел 40% от всички произведени по това време танкове Т-34. Когато заводът бил заобиколен от тежката битка за Сталинград, ситуацията станала отчаяна - производствените иновации не били възможни заради оскъдните материали, въпреки това заводът продължил да произвежда нови танкове Т-34, които, без да бъдат боядисани дори, се извеждали от завода в бойните полета около него. Сталинградският завод продължил производството на Т-34 до септември 1942.

Въпреки това прекъсване, единствените промени, които били позволени по танка, били с цел да направят танка по-лесен и по-евтин за производство. За автоматизираното заваряване били открити нови методи, които правели металът по-устойчив. Дизайнът на 76,2 мм оръдие тип F-34 Модел 1941 бил променен - били намалени частите, нужни за сглобяването му от 861 на 614. След две години цената на производството на танка била намалена от 269,500 рубли през 1941 на 193,000, а после дори на 135,000. Производственото време било намалено на половина до края на 1942, въпреки, че най-опитните заводски работници били пратени на бойното поле, и били заменени от работници, от които 50% били жени, 15% момчета и 15% инвалиди и стари хора. В същото време танкът Т-34 бил по-грубовато завършван, но въпреки това неговата механична надеждност не била намалена.

През 1942 бил изработен нов хексагонален дизайн на купола, взаимстван от изоставеният проект на Т-34М. Куполът заменил старите куполи на Т-34 в производството на танка. Той давал възможността да се добави командирски купол с възможност за наблюдение във всички посоки. Колесната и предавъчната система също били подобрени, нова 5-скоростна кутя била добавена.

След като през 1942 Германската армия разгърнала на бойното поле новите немски танкове с по-мощното дълго 75мм оръдие, екипът инженери Морозов започнал проектирането на по-напреднала версия - Т-43, с увеличена броня, и модерен тип окачване и три-членен купол. Танкът Т-43 бил замислян като универсален танк, който да замени танковете Т-34 и КВ-1, изработен в съперничество с проекта на Челябинският инженерен екип - КВ-13.

През 1943 Червената армия за първи път се сблъскала с новите германски танкове "Тигър" и "Пантера". Опитът от битката при Курск и рапортите от фронтовите командири сочели старото 76,2мм оръдие на танка Т-34 като неефективно. Съществуващото 85мм противовъздушно оръдие се окаало ефективно срещу новите германски танкове, при това съществувала възможност и за поставянето му на танк. За нещастие дори по-дебелата броня на Т-43 се оказала недостатъчна против 88мм оръдие на немския "Тигър", а мобилността на танка била по-малка от Т-34, дори преди слагането на по-тежкото 85мм оръдие. Въпреки, че 70% от компонентите му били идентични с тези на Т-34, поставянето на новият танк в производство би означавало значително забавяне на производственият процес.

В крайна сметка танкът Т-43 бил отменен, но съветското командаване направило трудното решение да трансформира заводите за производството на нов модел Т-34 с по-голям купол. Дизайнът на купола на Т-43 бил взаимстван от В. Керичев в завода в Красное Стромово, който го пригодил за Т-34. В крайна сметка се появил новият Т-34-85, който имал по-мощно оръдие и три-членен купол с радио предавател. Командирът вече само командвал танка, оставяйки оперирането с оръдието на стрелеца и зареждача. Друга, много важна новост бил наблюдателният перископ тип 4, копиран от британските и полските предвоенни танкове, което позволявало на командира на танка да има 360 градуса видимо поле. Перископът бил монтиран върхо купола.

Като цяло производството намаляло докато започне производството на новия танк. Въпреки че Т-34-85 все още не можел да се мери с германската "Пантера", подобрената огнева мощ го направили по-ефективен от преди. Решението да се подобри досегашният модел, вместо да бъде изработван изцяло нов, позволило на СССР да произведе танкове в такъв брой, че разликата в качествата на машините би бил незабележим. През май 1944 Вермахтът имал само 304 танка тип "Пантера", опериращи на Източния фронт, докато Съветите увеличили производството на Т-34-85 до 1200 танка за месец.

Цената на произвоството на Т-34-85 била 30% по-голяма от тази на Модел 1943 - 164,000 рубли; но до 1945 била намалена на 142,000 рубли. През войната цената на танка Т-34 била намалена почти на половина - от 270,000 рубли през 1941, докато неговата максимална скорост останала същата, но огневата мощ на неговото оръдие и предната броня били почти удвоени.

До края на 1945 над 57,000 танка Т-34 били произведени - 34,780 оригинални Т-34 в периода 1940-44 и още 22,559 Т-34-85 в периода 1944-45. Най-много произведени танкове Т-34 за войната произвел Завод номер 183 - 28,952 танка тип Т-34 и Т-34-85 от 1941 до 1945. Вторият по производство бил Завод номер 112 (Красное Стромово) в Горки с 12,604 танка, произведени за същия период. През 1946, след края на войната, били произведени 2,701 танка Т-34 и масовото произвоство било прекратено. Производството на танка било подновено с лиценз в Полша (1951-1955) и Чехословакия (1951-58), където били направени съответно 1,380 и 3,185 Т-34-85, до 1956.

Около 84 хиляди танкове Т-34 били произведени, към тях може да се причислят и 13 хиляди самоходни оръдия построени на шасито на Т-34. Някои от тези танкове се включват в бойните действия около света по времето на Студената война.

Т-34 често символизира ефективността на съветската контраатака срещу германците. Появата на първите Т-34 през лятото на 1941 година е било шок за германските войници, които преди това са били подготвени за по-слаб противник. От дневника на Алфред Йодл четем, че той е бил изненадан от появата на Т-34 край Рига. Танкът разполагал с достатъчно добри параметри, които са му позволили да унищожи всеки немски танк, произведен през 1941 година. Т-34 обаче не бил безгрешен. Танкът със затруднение преминавал пустинните райони, заради неефективността на оригиналния филтър на двигателя Помон, често двигателят му се напълвал със ситен пясък и прах. Друга част от проблемите, които изпитвала тази съветска машина в бойни действия били свързани с трансмисията и съединителя. Най-малко половината изгубени Т-34 през лятото на 1941 били изгубени заради механични повреди. Премахването на тези проблеми изисквало оборудване, което липствало на съветската армия през 1941. С продължаването на призводството на Т-34 постепенно били решени всички механични проблеми.

През зимата на 1941 - 1942 година Т-34 отново доминира на бойното поле над германските танкове. Това става благодарение на качеството му да преминава над дълбока кал и сняг, с които имали проблеми немските танкове. Немският Panzer IV. имал по-тънки вериги и по-слабо окачване тип листова пружина, което означавало, че потъвал в по-дълбоката кал, откъдето пък Т-34 можел да мине.

Германската пехота по това време разполагала масово с противотанкови оръдия тип PaK 36 (37 мм). Тези оръдия се оказали неефективни против бронята на Т-34. Германските войници трябвало да разчитат на по-ефективното, но и по-рядко противотанково оръдие тип PaK 38, или на новото оръдие тип PaK 40, но разчитали най-вече на 88 милиметровите противовъздушни оръдия, които обаче не могли да се придвижват лесно по фронта. Само малкият опит на съветските танкисти, неспособността на съветските командири и рядкото разпространение на танка Т-34 не позволяват той да постигне по-голям успех срещу германския войник.

През 1942 и 1943 Червената армия започва да закърпва загубите от 1941 и подобрява тактическата ефективност на танковите войски. Производството на Т-34 се увеличава неколкократно, но по дизайна на танка са направени само малки промени. Съветските инженери са знаели, че някои пропуски в дизайна на танка трябвало да се поправят, но това би означавало намаляване на производството, което СССР не могъл да си позволи по това време. През 1943 година производството на Т-34 достига до средно по 1300 танка за месец.

Като отговор на все повече увеличаващият се брой срещи с Т-34 на бойното поле, увеличава се и нуждата на германската пехота за добри противотанкови оръдия, които могат да го спрат. Затова в Германия започват да се произвеждат оръдия тип PaK 40 (75 мм), както самостоятелни, така и вградени като самоходни противотанкови оръдия. Тези оръдия стават най-големият брой изпозвани противотанкови оръдия на фронта през 1943 година. Освен това от края на 1942 година на Източния фронт започват да оперират и първите танкови съединения, съставени от новият тежък германски танк Panzerkampfwagen VI. Ausf. E "Tiger". В средата на 1943 година на бойното поле се показват и новите танкове "Panther", което увеличава многократно нуждата от нов, подобрен Т-34. Следват два вида подобрени версии на танка. През 1943 на бойното поле излиза нов Т-34 с подобрена броня, променен купол и с по-големи резервоари за гориво. През 1944 излиза нова версия, която се отличава най-вече с дългото 85 милиметрово оръдие тип ZiS AA/AT. Това подобрения най-накрая увеличава огневата мощ на танка така, че успешно да конкурира на немските танкове.

До края на войната танковата тактика на Съветската армия е по-слабо развита от тази на германската, но постепенно увеличаващото се операционно и стратегическо умение на съветските командири и по-големият брой танкове помага за намаляване на загубите. Постепенно танкистите са обучавани все по-добре, което им позволява да преместят баланса в тактически ситуации на своя страна.

В началото на войната броят на таковете Т-34 съставлявал едва 4% от съветския танков арсенал, но до края на войната поне 55% от танковите сили на СССР са били представлявани именно от Т-34. До края на войната Т-34 обаче остава по-слаб от най-новите немски танкове тип "Tiger" и "Panther", затова започва производство на танковете Йосиф Сталин, които били по-добре бронирани и разполагали с по-добра огнева мощ от Т-34, такава, каквато се равнявала на немските танкове.

Технически данни:

Т - 34

Т - 34 мод. 1942

Т - 34-85

Arxion © 2007 - 2011